Форум на българските шофьори

Аз предлагам да отворим една тема и за шофорските съпруги и семейството! Нека ако има такива регисстрирани, да споделят радостите и тревогите си тук! Все пак , някои предпочитат да се изяват в интернет пространството и им е по свободно за общуване и коментар !  Могат да се запознаят така , чрез форума и да си помагат взаимно!

Браво Bad_Kras !  Аз от няколко дни си мисля за такава тема, но ти ме изпревари. Аз съм съпруга на шофор, и мога да споделя някои нещо. Живота на шофьора е труден, все сам на път и т. н...., но и на неговата съпруга не е лесно, всички отговорности и задължения остават на нея. Тя е майка и баща едновременно. Ако има тук други съпруги на шофьори, нека ми пишат. Ще се радвам да се запознаем. В този форум има повече мъже-шофьори, отколкото жени - съпруги на шофьори. Понякога жените тук май се чувстват излишни,мое мнение, щото темите тук са все за камиони или свързан с тях а жените са далеч от тези нещо.

Причина за редакция: Две поредни публикации!

Има всякакви теми във форума. Например една жена би могла да даде ценни съвети на мъжете относно приготвянето на вкусна храна по време на път. Доколкото е възможно, разбира се. :)

Разбира се, че може да даде съвет, но дали този шофьор ще има нужните продукти в наличност.?  Ще се замисля по въпроса за някоя бърза и лесно приготвима  манджичка за шофьори.

 :) Супер. Щом сме стигали и до : баница на тиган , предполагам всеки колега намира начин как да си набави продукти. Но основната ми мисъл за темата ми беше и да се споделя , какво е чувството в очакване на "банкомата" , как е контрола със децата - е такива семемейни дела.

Контрола с децата е голям, както писах жената е майка и баща в случая. То децата сами се научават да слушат и мн. добре разбират ситуацията  след като имат баща шофьор, който почти не се пребира вкъщи. По-трудно е за съпругата да свикне с това. Децата до такав степен свикват баща им да отсъствя от вкъщи че се е случвало да питат като малки - " Тати ти кога ще си ходиш ..." това е по-страшното...

Да,ето затова ми беше идеята в тази тема. Досега не бях чувал (може и примерно да е) , такова изявление от дете. Общо взето все чувам : "Ооо здрасти тате! ) и (Айде чао тате,че ще излизам!).

Ами така си беше, като се задържа повече от седмица, децата го питаха кога ще си ходи, малки бяха неразбираха че той живее с нас , но  пътува често. Този израз няма да го забравя. Винаги си го припомняме и се смеем.

Крас, хубава тема отвори. Доста е неблагодарна професията ни. Неусетно годините си минават и като се обърнеш, само пътища и километри зад теб.

Да така е! Колко приятни емоции със семейството сме пропуснали (кръщенета , рожденни дни , изяви на децата и т.н.) и колко тревоги семейни сме изкарали все по пътищата , а за съпругите - незнам,още по трудно. Само да ти съобщава кога децата са се разболели , как парите не и стигат (защото шефа ни , още не ги е превел) , как децата са се представили на някое тържество и т.н.

Напълно разбирам за какви лишения става дума. Хубавото обаче в последните години са все по-достъпните комуникации. В днешно време можеш с няколко евро на месец и един по-модерен телефон да имаш постоянна връзка с близките си хора.

Сина ми беше на около 1 година. Прибирам се в къщи, а те го питат "Къде е тати ?" А той показа снимката ми....

ЛЕКИ ПЪТИщА !

Не си е същото като да си го гушнеш малкия, плаче ми се като си помисля какво съм пропуснал с моите синове. Крас ще яде пердах за тая тема, това си е много болна тема направо си боли истински.

Големия ми син като беше малък питал майка си. "Мамо, мамо този чичко с големия камион ли е моят татко?"

Деди и моя син стана на 19 години и от всичките тези години,заедно сме били сигурно 19 месеца!  И на мен ми е тежко че вече си поема неговия живот полека , а аз какво разбрах от това че съм баща ( да се прибирам с играчки и шоколади и на втория ден пак да поемеш по асфалта) , а той как ли разбира - защо е така?  Сега едва ли не,сме като приятели (съученици) , разликата е в това че , чувам : "Ооо здрасти тате , как си ? " , "Аз съм добре , ще излизам."  А за жените (съпругите) каквото и да кажем - само те си знаят!

ФАКТ!!!!!! НЕОСПОРИМ!!!! Но само ние и нашите съпруги и деца си знаем какво ни е на душата. Обикновенните хорица с обикновенна психика няма как да разберат. Нали??

Аз се възхищавам на жените Ви,за силата и търпението!
Възхищавям се и на Вас че въпреки всички несгоди продължавате с тази професия!
Мога да дам безброй примери когато семействата заспиват всяка вечер заедно,но бащите пребиват децата и жените си,нямат пари за да сложат храна на масата,или другата крайност не се прибират в къщи само кръчми и жени.
Може би хората казват че внуците се обичат повече,тогава сме се кротнали и имаме повече време за тях.
Пожелавам на всички съфорумци щастлив семеен живот!!!

Добър вечер! Да се разпиша и аз като шофьорска жена... Мъчно е, наистина, да си и мъжа и жената в семейството, ама и на вас не ви е леко! Прав е колегата по-горе дето каза, че нормални хора с нормална психика не могат да го разберат това. Пожелавам на всички ви най-щастливите мигове с децата и жените ви, па макар и редки! Каква полза да сме 24 часа заедно и да няма разбирателство! Живи и здрави да сте всички  :)

Липсата на семейството е най-кофтито в този занаят и най-трудно го понасах докато бях по пътищата и затова се преместих на локала(градско и околия).

Т'ва изречение на колко ракии го писахте, уважаема? Защото ако сте искали да кажете това, което сте написали, бих опонирал доста сурово...! Ма поне сте от нежния пол, ще Ви се размине...  :D

С какво в написаното не си съгласен?
Или не разбирам чувството ти за хумор?

Няма хумор! Стори ми се, че минаваме помежду нещо..."и на вас"...  не искам да задълбавам, забравете...!  :D

Някой колеги свикнали били така да си живеят,аз вече 6години не свиквам,нея я обичам и работя с удоволствие,имам и нет навсякъде,тв и така знаете  как е,но нищо неможе да замени семейството ми прекия контакт с него  и когато му трябвам да му помогна ,липсата на празнуването на празници лични и национални ,а дори и на уикенди със семейство  и приятели.времето лети ,а ние си стареем и така до кога незнам,в гадна безпарична държава живеем и за това сме се жертвали за семейството.браво на всички съпруги които са останали до своте мъже и когато ги няма и са стабилни жени,мъжете на вас се крепим когато ,сте истински.

Мили дами .......,благодаря  ,че Ви има
Нали повечето от нас заради семействата си са на този хал.И не само заради манджички да си говорите тук ,но и и за ваше успокоение ,е..... да обмените някой инфо.... Например мен никой в Б-я не ме знаеше 12 дни къде съм,нито тел.нито нет ...бях с счупена ръка в болница ,само един колега македонец от същата фирма знаеше и ,ако знаех за форума той щеше да информира когото искам .

Най хубавото нещо е да се прибереш може и за 4-5 дни. И да чуя как детето извиква.Татееееее си дойде.Желая на всички колеги и техните съпруги весело изкарване на празниците.А на тези които са на път много безаварийни км.

Винаги съм казвал, че тази професия взима повече отколкото дава,,,, и това беше в добрите години,,,сега само взима, ама я го обясни на някой шеф дето всяка нощ си спи до дупето на жена си а ти си като куче в някаква метална будка на 3-4 хиляди километра от домашното огнище. Дъщеря ми стана на 20 а сина ми на 17 и съм благодарен на Бога, че ме е дарил с такава съпруга, която безрезервно се грижи да направи Хора от децата ни, и двамата са пълни отличници и се гордея с тях, но жалкото е, че само отдалеч.  На всички пожелавам весели празници покрай семейното огнище. Поздрави от Сейнт Куентин Фалавиер, надявам се следобед да потегля за БЪЛГАРИЯ.

Да много си прав и затова че ти бацнен един+. Дано да се прибереш за празниците лек път. И весели празници.

В делечните 92-94год. работих в една фирма занимаваща се с колбасарство.Правихме по 12-14 курса Добрич-София,смятайте колко време съм си бил в дома.Веднъж се прибрах за ден и щерката тогава на 2годинки,извика - Чичо доде,признавам поплаках си,на другия де молбата за напускане ми беше в ръцете.Весли празници на всички.

Е как няма да се разплачеш бре то и на мен така ми дойде да направя. Аз се прибирам а той все едно вижда дядо Коледа така се радва.  :'(

Поздравления колега за темата . Докато четох постовете един  по-един . болката във гърдите  ми растеше и растеше и солени капки от очите ми започнаха да капат . И напълно ви разбирам . защото и аз имам малко момиченце . И когато тръгна и ме погледне тъжно с онези големи очички . направо ми се къса сърцето и не мога да и обела и думичка. Весели празници на всички колеги и техните семейства ,бъдете живи и здрави .

Брат ми заради тези неща се отказа да пътува с камиони. Не можа да възприеме, че няма да си вижда децата по месец или два.

Виждам,че отдавна никой не е писал нищо,но аз ще се пробвам На никой не му е лесно- нито на вас-дето все сте по пътищата нито на нас -съпругите.Много обичам да пътувам с мъжа ми.От как съм си го взела все е шофьор,а аз съм куфар с него.Итака 25 години.децата пораснаха.Исега карам Ц а догодина ЦЕ и догодина(живот и здраве)няма да съм  само куфар.Така ще ни е по-добре-заедно.

Ей това е идеалния вариант, ако децата са пораснали.

Оня ден влизам в колата, върти като луда, но не пали и помпата не се чува като дам на контакт. Намирам телефон на магазин за авточасти, поръчвам, вчера си я купих. Вземам  куфара с инструментите, вдигам задната седалка и за един час се бях справила. Мокра, защото валеше, но горда. Като сме си избрали съпрузи с такъв занаят- ще трябва да преглъщаме сълзите и да се справяме сами, не че не се разревах когато разбрах за аварията, но неволята помага. Бъдете живи и здрави!

По-дълъг курс от София - Варна не взимам. Поне докато малкият не направи две години. Изпускам ,,бонусите", но на този етап съм нужен вкъщи. Трудно взех това решение, но в този момент е правилното. Твърдото също не е никак зле, ядва се.

Поради същата причина слезнах от международните.Сега бръмчим из България за ден-два и вкъщи.Събота и неделя зафълже съм при мойте.

Здравейте , преди да забременее жена ми работех предимно вътрешно по 3 месеца , когато забременя шефа ме пусна да работя по 45 дена. Като се роди детето бях в Холандия и изпуснах раждането и като се прибрах напуснах същия ден.В момента карам само Гърция и всеки петък най късно събота сутрин съм си в къщи , но парите са доста по малко и пак се ориентирам към Европата , но на прави курсове жената хич не е доволна , но няма начин като сме се хванали на хорото ще го играем.Лека на всички колеги и техните семейства.