Деди и моя син стана на 19 години и от всичките тези години,заедно сме били сигурно 19 месеца! И на мен ми е тежко че вече си поема неговия живот полека , а аз какво разбрах от това че съм баща ( да се прибирам с играчки и шоколади и на втория ден пак да поемеш по асфалта) , а той как ли разбира - защо е така? Сега едва ли не,сме като приятели (съученици) , разликата е в това че , чувам : "Ооо здрасти тате , как си ? " , "Аз съм добре , ще излизам." А за жените (съпругите) каквото и да кажем - само те си знаят!
