Екологични, ама НЕ

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Отдавна партията на "Зелените", въобще не им е приоритет екологията. Все едно ДБ, да означава Демократична България, за Украйна имат постояненна мисъл или каквото им наредят от Посолството.
    Освен че променят въздушните течения и съвсем пряко изменят климата, при въртене се получава инфразвук, хората не го чуваме, ама много животни стават тревожни от него.


11 НЕЩА, които МИСЛИМ за ЕКО, но НЕ СА и също ВРЕДЯТ


     Пак ще се повторя за някой път, тези които ни тикат към тези "екологични" технологии. Тези същите онези дни ни обясняваха колкото страшен вирус има и за няколко седмици измислиха ваксини, които ВИЕ да си слагате. Дори те не си слагаха да имат за вас. Тези същите направиха и поддържат конфликта в Украйна. Тези ви правят гей паради. С думи прости, тези са загрижени за броят на населението на нормалните.

[МИНКО ИЛЧЕВ]

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Попадна ми това преди точно 2 години 25.06.21 година.

Каква стана тя пак!
Тесла-месла...изтеслиха се най-сетне и учените установиха, че е пълна глупост.
Само политиката не желае да чуе нищо подобно. Защо ли?
Защото германците са решили да спасяват световния климат и всичко - с налудничави идеи. А не беше ли всъщност конспиративна теория, когато го твърдяхме, че е пълна идиотщина. Каква стана тя пак!
Ха дано се усетят и за други по-важни неща, а именно за здравето на хората, ама надали...

Цитирам от източника:

Приказка за климатичната електрическа кола

Електромобилността като екологична глупост: Учените все повече се съмняват дали натискът, с който много политици в момента се опитват да натиснат превключването към батериите, е правилен от гледна точка на климата и опазването на околната среда.

Телевизионен репортаж от WDR обяснява това.  И проф. Харалд Леш става ясен:

"Това, че можем да спасим климата с това,
е нагло да вярваме."

Електронните автомобили са по-вредни за околната среда и климата, отколкото двигателите с вътрешно горене

Екологичният отпечатък на електрически автомобил е два пъти по-голям от този на автомобил с двигател с вътрешно горене - независимо дали е дизелов или бензинов.
Това е показано във видеото на телевизионния репортаж.

Това се дължи главно на батерията.  Тяхното производство поглъща голям брой различни - а понякога и много редки - суровини.  Освен това добивът им често унищожава цели региони.  На всичкото отгоре условията на труд в мините например често са експлоататорски - далеч от устойчивостта.

,,Колкото по-голяма е батерията, толкова по-големи щети на околната среда", коментира WDR за своето изследване.

За да може електрически автомобил да кара дори приблизително толкова благоприятно за климата, колкото конвенционалния автомобил, редакционният екип на телевизията изчислява, че ще трябва да измине между 72 000 километра и, вярвате или не, 160 000 километра, за да компенсира емисиите на CO2, причинени от производство.

От гледна точка на устойчивостта това изглежда повече от контрапродуктивно.

Източник на статията: globalmagazin
Източник на видеото:
https://youtu.be/2BK1zH3wrBU - Към момента не работи, малко надолу.



Видеото е налично тук.

[МИНКО ИЛЧЕВ]

[admin]

Винаги съм твърдял, че има един много важен параметър в цялата работа и това е цената за изминат километър. Всичко друго е ала-бала, както казва Кирчо!

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Дочух или видях в Кнежа или Кнежъ (няма и 50 км от вкъщи), че на една главна улица има двор със слънчеви панели. Разбирам на някакви скали или пустош да има монтирани. Разбирам да има като покрив на паркинг за коли или камиони. Може би има такъв на Люнель или някъде. Разбирам на огромните хипермаркети върху покрива. Сещам се върху нашата плодородна земя да им, ще ядем буболечки понеже не достига храна. Ама в дворно място в град на централна улица?!!! ЯКА далавера ще таз работа?!
    Май сега повечето минавате покрай този двор.

https://maps.app.goo.gl/pkb2xkLZ73qCXvAT6


    Както си пасяха патките в морето и гледам това и се чудя от моите патки ли е?

Патка ли е, паток ли е, петел ли е?

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Ще затваряме ТЕЦ-ве защото не са екологични. Те са тези същите ни господари които бяха загрижени за хората, слага им маски, боцкаха дори децата. Тези отново са загрижени за "добруването" ни. Само в България се затварят, в Германия разчистват ветропаркове и слънчеви, за да копаят въглища и да произвеждат ток. Споменава се Полша е спряла затварянето и други страни. Но пък такива послушни мангасари-политици има само в България. У нас се изсичат гори за да сложат за да сложат "екологични" технологии. Също се слагат на плодородини земи, но тук са две "полезни" неща, не за нас естествено. Ще имаме понякога скъпа електроенергия и ще ядем: скакалци, червеи, може би хлебарки... Понеже не достига храна. Разбира се ние ще бъдем възмездени с 3 милиарда лева и ако не изпълняваме, ще загубят не ние. Асена Кокорчева например ще загуби и приближените им, там е шуробаджанащина. Въобще Кокорита е ЯКО загрижен за семейството. Вероятно еднополовите?! Да напомня, че доста са с къса памет. По време на управление на Прост Киро и Асена Кокорчева, само за една седмица изчезнаха 9 милиарда.
    Ще направя някаква аналогия с по-лесно "смилаемо". Понеже камионът гори кислород и идва един много загрижен за шофьора, за семейството му... Предлага му например 60 хиляди лева компенсация и никога да не кара камион (затворени топлоцентрали). Тези пари се дават под условие - да се слуша, ЯКО да се слуша. Идва отново "страшният" вирус, не слагаш маска - няма пари. Не се боцкаш - няма пари. Боцкаш се, ама не е ЯКО и с възторг - няма пари. Детето ти иска да си смени пола, не си напълно съгласен или не го насърчаваш - няма пари.
    Последните изречения са малко малоумни, нали? И онези неща с тецовете са ненормални. Но българомразците искат да го приемете за нормално и да сте щастливи!



Колко е красиво на Калиакра! Обширни степи, отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу, разбиващи се вълни и вятър – вятър, който е толкова силен, че дори не ти дава възможност да мислиш. Само гледаш морето, небето, скалите и... ветрогенераторите. Всъщност колко красиво беше на Калиакра!

Класическите сергии и ресторантът с червен надпис ,,Кока кола" в скалите не дразнят толкова погледа, колкото огромните бели перки, монтирани почти край ръба на скалите. Дори нелепият соц-обелиск, посветен на легендата за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители, може да се преглътне.



    Ветрогенератори-убийци

    Оля Желева.      26 юли 2008 година

Ветрогенераторите край Калиакра загрозяват естествения пейзаж – където високият бряг се среща с морето. Но това е малката беда. Те са точно на пътя на прелетните птици и в местообитанието на няколко редки пернати видове. Снимки: Иван Бакалов

"Безспорно ветрогенераторите са алтернативен и екологично чист източник на добив на енергия от вятъра. Но не можеше ли този вятърен електропарк да се разположи малко по-навътре в сушата, а не да загрозява брега тук и да седи точно на пътя на прелетните птици? Проблемът в България е, че през последните години ветроенергийните паркове се изграждат хаотично, без нужните екологични оценки. Не се взима предвид каква опасност са те за мигриращите птици, разположени по един от най-големите прелетни пътища в Европа.

Калиакра е най-добрият пример за най-неподходящото място за поставяне на ветрогенератори, обяснява биологът Ирина Матеева. Тя е отговорник по европейските политики към Българското дружество за защита на птиците. Районът на Калиакра е уникален с това, че е обитаван от много редки чучулиги, които са характерни за степните райони. В района гнездят грабливи птици като белоопашатия мишелов, бухали, вид сокол – вечерна ветрушка, който е включен в списъка на световно застрашените видове от изчезване. През цялата година това място е гъмжило от птици.

При нос Калиакра брегът прави рязка чупка на запад, от Каварна продължава на югозапад и плавно приема ориентация север-юг. За мигриращите птици тази география на брега е много специфична. Много от тях следват брега като ориентир, използват въздушните течения покрай брега. Чупката при Калиакра кара птиците да сменят посоката на летене, в много от случаите те прекарват повече време там, за да могат да се ориентират за правилната посока. От друга страна, когато ветровете идват от северозапад, издухват птиците от сушата в морето. Птиците не обичат да летят над морето, ако не става въпрос за чайки или буревестници. Ако една мигрираща птица минава за 10 минути дадено разстояние, то в този район за същото разстояние отиват 45 минути, в търсене на подходящото място, от което да продължат нататък. При по-силни ветрове, птиците гледат да кацнат на сушата. Грабливите птици пък използват този район за хранене, по време на миграция. Вместо един път да мине една птица оттам, го прави три или четири пъти, което естествено увеличава риска от сблъсък с перките на ветрогенераторите. В района също така нощуват щъркели на ята от 4-5 хиляди. Когато те кацат или излитат и търсят въздушни течения, се оказва, че летят точно в обсега на генераторите и рискът да бъдат смлени е много висок.

Силният вятър на Калиакра не е преимущество за ветрогенераторите. Оказва се, че те могат да се движат оптимално при 4 до 6 метра в секунда. При по-силен вятър те трябва да спрат, защото могат да се счупят. За ветрогенераторите е важно да има постоянен, а не силен вятър.

Българското дружество за закрила на птици през 2005-а година се опитват да възпрепятстват създаването на ветроенергиен парк край Калиакра. ,,Имаме заведено съдебно дело, което не е приключило, казва Матеева. Съдебните дела би трябвало да спират изпълнението на такива проекти, докато не се вземе решение. В случая беше издадена заповед за предварително изпълнение на решението по ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда) и беше позволено да се построи този парк. Разрешението за ветроенергийния парк е взето на базата на една нискокачествена оценка, не бяха изпълнени елементарни изисквания на Бернската конвенция да има орнитологични проучвания, които да включват минимум три сезона на миграция. Цялата процедура там за мен лично е доста съмнителна. Дори формално има обърквания на процедурите.
Имаме подадена жалба до Европейската комисия. Непрекъснато пишем жалби, искахме от министър Чакъров да спре строителството два пъти, миналата година. Не знам защо министърът въобще не влиза в ролята си на министър на околната среда, когато става въпрос за опазване на биологичното разнообразие."

Трудно е да се каже колко са ветроенергийните паркове в България. Усилено започна да се говори за тях през 2002-2003-та година, във връзка с поставената цел от Европейския съюз 20% от енергията във всяка страна-членка да идва от ветрогенератори. Според изчисления на специалисти това означава, че те ще избиват 2 милиона птици за една година.

През последните две години в страните от ЕС се избягва изграждането на ветроенергийни паркове на места, които са високо рискови за птици. В Германия и Испания не се допуска изграждане на ветрогенератори в територии, които са признати като международно значими за птиците. В Холандия не може всеки, както е у нас, където си поиска да си купи ветрогенератор. Там има полоси, в които могат да се поставят ветрогенератори и ако някой иска да си сложи – прави го там. Когато се слагат на по-големи разстояния, бариерният ефект, по отношение на птиците, намалява.

При монтирането на ветрогенератори у нас не се взима предвид бариерният ефект. Той се създава при подреждането на големите перки в дълга редица или в мозайка. Птиците не могат да ги заобиколят, тъй като при миграция те използват едни и същи въздушни коридори, които зависят от релефа, въздушните течения. Едрите птици, като щъркели и пеликани, за да се придвижват от Европа към Азия и Африка, използват въздушните течения – спускат се по тях и се оставят ,,течението да ги носи". По този начин спестяват енергия. Имайки насреща си ветрогенератори, възможността да ги избегнат е много малка. Когато става въпрос за ята от 1000 и повече щъркели, много често това е съществен риск.

Когато видимостта е лоша, при мъгла, при бури, при лоши метеорологични условия, дори и при ясна видимост птиците не могат да ги избегнат. Доказано е и че светлините, които се поставят на ветрогенераторите за сигурността на полетите, са опасни за птиците, защото ги привличат.



Крайбрежието при Калиакра отдалеч. Снимки: Иван Бакалов
Слагането на радар върху ветрогенератора, който да го спира, когато се доближи птица, също не е решение. Преди три месеца излезе статия в Би Би Си, че ветрогенераторите имат екраниращ ефект за радарите и не могат да се улавят самолетите, което означава, че по нашите граници, по черноморското крайбрежие, от гледна точка на националната сигурност не е добре да има такива генератори с радари. Колкото до птиците, изследване показва, че дори да се постави радар, на практика няма полза от него.

Не е решение и спирането на ветрогенераторите по време на миграциите, тъй като това ще води до сериозна загуба на пари. Есенната миграция започва от август до началото на ноември, а пролетната започва от средата на март, докъм края на май, дори началото на юни, което означава, че половин година в интензивните миграционни коридори не би трябвало да работят ветрогенераторите.

Сблъсъкът с ветрогенераторите не е единственият проблем, който съществува. Самото им изграждане води до загуба на местообитание на птиците, не защото то ще бъде разрушено, а защото, когато се въртят, вятърните турбини генерират доста децибели шум. Доказано е, че гъски не се хранят в радиус около 800 метра около турбини, които са с височина 90-100 метра. Това е така наречената пасивна загуба на местообитание.

От Българското дружество за защита на птиците нямат статистика на убитите пернати от ветрогенератори. ,,Няма статистика, защото ние живеем в 21 век, не живеем в епохата на Галилей или Леонардо Да Винчи, когато е трябвало да се правят хиляди опити, да се повтарят едни и същи явления, за да стигне човек до определени изводи, обяснява Матеева. От началото на 80-те години е започнало първото изграждане на ветрогенератори в света. Оттогава е натрупан голям опит, който доказва, че рискът е значителен и особено за места, които се използват интензивно от птици. Проблемът на всички методики за направата на статистика досега е, че се подценява значително действителния брой жертви, който вземат ветрогенераторите. На никой инвеститор не е приятно да обяви, че в това, в което е инвестирал, води до такива проблеми. Методиките, които са прилагали не обхващат достатъчно дълъг период от време. Например за да се разбере каква част от птиците се избиват от ветрогенераторите, са правени посещения на отделни райони през две-три седмици. Но не се отчита, че хищниците, като лисици, невестулки, чакали, отнасят голяма част от избитите птици."

Последният пример за взета жертва от ветрогенератор е Гърция. В Източните Родопи, по поречието на Арда, в района на Маджарово, е единствената колония в България от белоглави лешояди. Такава колония има в резервата Дедя от гръцка страна. Птиците от двете колонии непрекъснато летят, ,,ходят си на гости". В Испания по-рано е доказано, че белоглавите лешояди са едни от най-засегнатите от ветрогенераторите птици и при тях смъртността е най-висока. От гръцка страна обаче през последните три години са построени страшно много ветрогенератори именно в този район. ,,Въпрос на време беше някой да се разходи и да намери избити лешояди. Нямаше нужда да се слагат ветрогенераторите там, за да се види, че ще има проблем", допълва биологът.

За да се направи изследване за броя на убитите от ветрогенератори птици обаче трябва да има достъп до самите паркове. Повечето от тях имат сериозна охрана и влизането там е невъзможно. ,,Казват ни: ,,Кажете ни до момента колко птици в България са избити?" Как можем да кажем – трябва да чакаме птиците да започнат да се смилат от ветрогенератори, за да кажем колко са рискови? Това е бил подходът в Америка и Западна Европа. Първо са ги наслагали, след това е установено, че има риск за птиците и е започнала демонтаж. Ние се опитваме да направим обратното – да кажем къде са рисковите места, за да се избират такива, които не са опасни за птиците. Никой няма да позволи, дори да има избити птици, да се разбере. Всякакви снимки или данни биха ни помогнали в нашата дейност. Ние не сме против ветрогенераторите. Но сме против изграждането на ветрогенератори на Калиакра и на местата от ,,Натура 2000", които са важни за птиците, а това е 23% от територията на страната, като половината от тях са гори. "

Българското дружество за защита на птиците участва в обществените консултации за най-големия парк в България, който се планира в крайморска Добруджа, от 52 ветрогенератора на българската фирма ,,Геопауър" и американската ,,AES". Те кандидатстват за заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. ,,Всички наши опасения сме предоставили на нея. Правим проучвания всички тези данни, които ги имаме, да ги предоставим на съответните лица, за да се предотврати унищожаването на птиците. В момента обаче ни е нужна и повече заинтересованост от гражданите", казва Ирина Матеева.

А дотогава... степи на Калиакра вече няма, защото там сега има ветрогенератори. Освен тези 32 перки, има планове за още 200 ветрогенератора, само на Калиакра. В Добруджа вече са дадени разрешения за монтирането на над 450 ветрогенератора. По-голямата част от тях са получили разрешения на базата на малки проекти, за два-три ветрогенератора, без да е направен ОВОС. По-големите ветроенергийни паркове минават процедури на ОВОС с много лошокачествени екологични оценки."

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Имало понятие: "офшорен вятър"! Щом нашите политици са го измислили, за наше добро е. Създателят на "Исторически парк", коментира тези "екологични" и за рибите перки.

    Ивелин Михайлов

"За да поставите вятърна турбина, имате нужда от 5000 m² земя, до 600 тона желязо и цимент, излети дълбоко в земята, която почти винаги е земеделска или девствена;

Те нямат абсолютно нищо екологично в себе си и често разрушават естествените пътища на водоносните хоризонти. Земята унищожена завинаги поради спекулациите на енергийните мултинационални компании."

    Антонело Талерико

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Метан (CH₄) се отделяло, то и от кравите също. Но пък червеи и всякакви буболечки са екологични. Също така всички ГМО растения, които дори нямат вкус, а за полезност-вредност да не отваряме дума. Вярно е, че ВЕЦ изменят екосистемата, ако сте риба и плувате срещу течението и по него, буквално ще се озорите (небългарска дума). Водениците със сигурност не са вредни. И освен споменатото, са много близо до екологичното според нормалните хора. За разлика от перките и слънчевите панели, които не се рециклират изобщо, поне засега.


"Hoвo изcлeдвaнe пoĸaзвa, чe пpи пpoyчвaнeтo нa въздeйcтвиeтo нa вoднoeлeĸтpичecĸитe цeнтpaли (BEЦ) въpxy oĸoлнaтa cpeдa тe ca били пoдцeнявaни. Πoдpoбни aнaлизи пoĸaзвaт, чe BEЦ-oвeтe пpoизвeждaт нaй-вpeдния oт пapниĸoвитe гaзoвe – мeтaн. Зaeднo cъc cлaдĸoвoднитe бaceйни eлeĸтpoцeнтpaлитe изпycĸaт във въздyxa 3 милиapдa тoнa мeтaн вcяĸa гoдинa oт oбщo 51 милиapдa тoнa пapниĸoви eмиcии. Toвa ca цифpи, ĸoитo тpябвa дa бъдaт oтчeтeни и нaмaлeни, пpeди ĸлимaтът дa пpeминe гpaницaтa. Bcичĸи пoзнaвaмe eфeĸтa нa гaзиpoвĸaтa, ĸoгaтo виждaмe cпoĸoйнa тeчнocт в плътнo зaтвopeн cъд, нo ĸoгaтo paзĸлaтитe cъдa или oтвopитe ĸaпaчĸaтa, вcичĸo вътpe бyĸвaлнo ĸипвa зapaди мexypчeтaтa paзтвopeни гaзoвe, ĸoитo ce oтдeлят oт тeчнocттa. Cъщият пpoцec ce cлyчвa и във вoднoeлeĸтpичecĸитe цeнтpaли, ĸoгaтo вoдaтa пpeминaвa пpeз тypбинитe и пo вpeмe нa изпycĸaнe. Meтaнът, paзтвopeн в peчнaтa вoдa или във вoдaтa oт язoвиpa, зaпoчвa дa ce oтдeля интeнзивнo в aтмocфepaтa, ĸoгaтo aгpeгaтитe нa eлeĸтpoцeнтpaлaтa влязaт в ĸoнтaĸт c вoдaтa. Πo дaнни нa Meждyнapoднaтa aгeнция пo eнepгeтиĸa, мeтaнът e oтгoвopeн зa oĸoлo 30 % oт глoбaлнoтo зaтoплянe oт индycтpиaлнaтa peвoлюция нacaм. Πopaди тoвa нa мeтaнa ce oтдeля нeoбxoдимoтo внимaниe в ĸpaтĸocpoчнитe пpoгpaми зa дeйcтвиe в oблacттa нa измeнeниeтo нa ĸлимaтa. Oĸoлo 150 дъpжaви ca ce пpиcъeдинили ĸъм Глoбaлния aнгaжимeнт зa мeтaнa, чиятo цeл e дo 2030 гoдинa дa ce нaмaлят eмиcиитe нa мeтaн oт чoвeшĸaтa дeйнocт c 30 % пoд нивaтa oт 2020 гoдинa. Вluе Меtаnе e eднa oт ĸoмпaниитe, ĸoитo ce oпитвaт дa пocтaвят нa тъpгoвcĸa ocнoвa извличaнeтo нa paзтвopeн във вoдa мeтaн oт paзлични изтoчници. B ĸpaя нa ĸpaищaтa, aĸo пpoцecът нe мoжe дa бъдe eлиминиpaн, тoй тpябвa дa бъдe yпpaвлявaн. Paзтвopeният във вoдa мeтaн e нeизĸoпaeмo биoгopивo. Bъв BEЦ-oвe и в eзepa c мъpтвa opгaниĸa нa дънoтo мoжeтe дa нaмepитe мecтa и oблacти, ĸъдeтo мeтaнът мoжe дa бъдe oтдeлeн c тъpгoвcĸa цeл. Имeннo зa тoвa paбoтят мнoгo cтapтъпи. ,,Зa oĸoлo 12 гoдини мeтaнът мoжe дa ce oĸиcли и дa ce пpeвъpнe във въглepoдeн диoĸcид. Taĸa чe aĸo нaмaлитe eмиcиитe cи нa мeтaн днec, мoжeтe дa пoвлияeтe нa глoбaлнoтo зaтoплянe в paмĸитe нa живoтa cи". ĸaзвa Лyиз Πapлoнc Бeнтaтa, глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop и cъocнoвaтeл нa Вluе Меtаnе Днec тoвa ca пpeдимнo eĸcпepимeнти. Зa cъжaлeниe, caтeлитнaтa cиcтeмa зa нaблюдeниe нa цeнтpoвeтe зa eмиcии нa мeтaн нe paбoти дoбpe, a извъpшвaнeтo нa измepвaния нa мяcтo e мнoгo cĸъпo. Зaтoвa зaceгa тpябвa дa paзчитaмe нa мaтeмaтичecĸи мoдeли и дa тъpcим нaчин зa пo-тoчнo oпpeдeлянe нa нaй-cилнитe изтoчници нa eмиcии нa мeтaн. Toвa e нaдeждaтa нa млaдитe ĸoмпaнии. Бopбaтa cpeщy зaтoплянeтo и възмoжнocттa зa изпoлзвaнe нa мeтaнa ĸaтo биoгopивo ни пoзвoлявaт дa paзчитaмe нa пpитoĸ нa инвecтиции и в ĸpaйнa cмeтĸa нa пoявaтa нa зpялa и тъpгoвcĸи пpилoжимa тexнoлoгия зa извличaнe нa мeтaн oт вoдaтa. Heщo пoвeчe, във вoдaтa oĸoлo нac мoжe дa имa oщe пoвeчe мeтaн. Зaбeлeжими ĸoнцeнтpaции нa мeтaн имa в питeйнaтa вoдa, във вoдaтa oт пpeчиcтвaтeлнитe cтaнции зa oтпaдни вoди (двa пъти пoвeчe oт oчaĸвaнoтo). Bъв вcичĸи cлyчaи имa oблacти, в ĸoитo ĸoнцeнтpaциятa нa paзтвopeн мeтaн във вoдaтa e нaй-виcoĸa. Зaceгa e зaпoчнaлa paбoтa пo oпититe зa пoлyчaвaнe нa знaчитeлни ĸoличecтвa мeтaн oт BEЦ-oвe ĸaтo нaй-пpocтo и oтдaлeчeнo peшeниe. Ho тoвa e caмo пъpвaтa cтъпĸa. Бopбaтa cpeщy eмиcиитe нa мeтaн нe тpябвa дa cпиpa."

    Източник: Kaldata

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     По времето на Чингис хан са избити 40 милиона човека - лошо ли е? Не било много лошо, намалило въглеродния отпечатък с 700 тона. Ама е оставил много наследници, твърди се за 8%. Някой да не си помисли, че изброените препоръки се спазват от тези които ни ?призовават? Или си бият ваксинки, или ядат буболечки, или...


"Как да намалим въглеродния си отпечатък?
Последна актуализация вторник, 19/03/2024

Хранене, пътуване, отопление на дома... Какъв е въглеродният отпечатък на тези дейности и как можем да живеем по-благоприятен за климата начин?

Когато управляваш своя автомобил, купуваш спортни обувки или печеш пържола на скара, ти допринасяш за емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове в атмосферата. Това е твоят въглероден отпечатък. Много държави, институции и предприятия се стремят да намалят своите емисии, а ЕС дори постави цел за ,,неутралност по отношение на климата" до 2050 г. Ти също можеш да изчислиш въглеродния си отпечатък и да го намалиш. Виж как.

Какво представлява въглеродният отпечатък?
Парниковите газове се дължат на производството и потреблението на стоки и услуги. Въглеродният отпечатък е понятие, използвано за количествено определяне на въздействието на дадена дейност, човек или държава върху изменението на климата.

Колко въглероден диоксид се отделя при производството на твоята тениска, храна или телефон? Количеството зависи от начина на производство и потребление. Ако вземем за пример транспорта, при пътуването със самолет се отделят 285 g въглероден диоксид на километър, в сравнение със 104 g за автомобил и 14 g за влак. Същото се отнася и за вида месо или риба, който консумираш, или за вида дънки, които купуваш.



Защо трябва да те е грижа?
Седем милиарда души по света потребяват различни количества от ресурсите на планетата. Според прогнозите на ООН световното население може да достигне 9,7 милиарда души до 2050 г. и над 11 милиарда души до 2100 г. Нарастването на населението води до увеличаване на емисиите и изчерпване на ресурсите на планетата.

Повишаването на емисиите на парникови газове оказва пряко въздействие върху глобалното затопляне. То ускорява изменението на климата с катастрофални последици за нашата планета. Всички ние можем да допринесем за борбата с глобалното затопляне, като живеем по благоприятeн за климата начин.

Как да ограничим въглеродния си отпечатък?
Познаването на твоя въглероден отпечатък може да ти помогне да ограничиш въздействието на твоето потребление върху околната среда. Има различни онлайн приложения, които могат да ти помогнат да изчислиш въглеродния си отпечатък.

Малки промени могат да доведат до голяма разлика в дългосрочен план, например когато става въпрос за транспорт, храна, дрехи, отпадъци и т.н. Ето някои съвети:

Храни

Консумирай местни и сезонни продукти (забрави за ягоди през зимата).
Ограничи консумацията на месо, особено на говеждо месо.
Избирай риба от устойчив риболов.
Използвай торби за многократна употреба и избягвай продукти с прекомерни пластмасови опаковки.
Купувай само това, което ти е необходимо, за да избегнеш изхвърлянето на отпадъци.
Облекло

Грижи се добре за дрехите си
Опитай да разменяш, да взимаш и даваш назаем, да купуваш дрехи втора ръка
Купувай дрехи, произведени по отговорен начин, напр. дрехи от рециклирани материали или с екомаркировка
Транспорт

Карай колело или използвай обществен транспорт
Бъди предпазлив кога и как шофираш
Опитай да пътуваш с влак следващата ваканция
Енергия и отпадъци

Намали отоплението с 1°, това ще окаже въздействие
Взимай кратки душове
Спирай водата, докато си миеш зъбите или почистваш чиниите
Изключвай електронното си оборудване от контакта и не оставяй телефона си да се зарежда, след като батерията вече е заредена
Не съхранявай ненужни данни в облака (научи повече за твоя цифров отпечатък!)
Избирайте енергийно ефективни продукти от клас ,,А" (енергиен етикет на ЕС)
Ограничи и рециклирай отпадъците си."

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Като знам как всички медии е един глас "декламират" каквото им кажат, а точно това е със "зелените" - сделки, неща и мафиотски налагания. Щом казват, че нещо е много хубаво - вероятно много не е. Въобще ЯКО не им вярвам, ама много по ЯКО, отколкото щяхме да мрем. Вятърните генератори, убиват птици - еко е, предполагам?! Намаляват силата на въздушните течения - няма как не е безплатно. Когато се изменят теченията - има изменение на климата, предполагам "зелено" изменение?! Слънчевите панели произвеждат ток, а какъв цвят са? Тъмен, нещо към черен - не разбирам от цветове, ама там някъде. Пробвали ли сте да пипнете черна ламарина когато е дълго изложена на слънце? Как е температурата, особено сравнение с трева или преди когато на същото място е имало земеделски култури? Топлината не води ли към всеобщо затопляне? Има и в България по десетки декари с такива "насаждения". Вероятно само парапланеристи, делтапланеристи, безмоторни самолети ще се радват на възходяща термика?
    След многото отрови и далеч от природощадящо производство, и преди дойде време да се погребват - нямат идея как ще е това. В този промеждутък не произвежда въглероден двуокис (СО₂). Почти всички са знаели, че той е в кръговрат. Растенията след фотосинтеза са доволни, както и дишащите, които обратно го връщат.
    Ако ви се струва, че равновесието с въглероден двуокис е нарушено. Не си купувайте електрически автомобил, а засаждайте дървета. Това се отнася и за тези които поголовно ги изсичат, тези същите ви обясняват колко е екологичен електоавтобилът. Черните на цвят автомобили, поглъщат целия спектър на Слънцето и после отделят много повече топлина. Дали крави да се намаляват или черните неща и дрехи също?


"Батериите не създават електричество, а съхраняват електричество, произведено другаде, особено чрез въглища, уран, природни електроцентрали или дизелово гориво.
Така че твърдението, че електрическата кола е кола с нулеви емисии, изобщо не е вярно, защото произведеното електричество идва от електроцентрали и много от тях изгарят въглища.
Така че днес до 40% от електрическите превозни средства по пътищата са базирани на въглерод.
Но това не е всичко.
Феновете на електрическите превозни средства и зелената енергия трябва да разгледат по-отблизо батериите, както и вятърните и слънчеви турбини.
Типичната EV батерия тежи 450 кг, приблизително колкото куфар. Съдържа 11 кг литий, 27 кг никел, 20 кг манган, 14 кг кобалт, 90 кг мед и 180 кг алуминий, стомана и пластмаса. Вътре има повече от 6000 отделни литиево-йонни клетки.
За производството на всяка батерия ще трябва да бъдат обработени 11 000 кг литиева сол, 15 000 кг кобалтов минерал, 2 270 кг никелова смола и 11 000 кг меден минерал.
Общо за една батерия трябва да се извлекат 225 хиляди килограма почва.
Най-големият проблем със слънчевите системи са химикалите, използвани за превръщане на силиката в чакъл, използван за панелите.
За получаване на достатъчно чист силиций е необходимо да се третира с хлорид, сярна киселина, флуорид, трихлоретан и ацетон.
Освен това са необходими също галий, арсенид, медно-индиев галиев диселенурид и кадмиев телурид, които също са силно токсични.
Силиконовият прах е опасен за работниците и не може да се рециклира.
Вятърните турбини са много скъпи от гледна точка на разходите и разрушаването на околната среда.
Всяка вятърна мелница тежи 1688 тона (еквивалентно на теглото на 23 къщи) и съдържа 1300 тона бетон, 295 тона стомана, 48 тона желязо, 24 тона фибростъкло и редкоземни елементи, труднодостъпни неодим, празеодим и дипрозиум.
Всеки от трите ножа тежи 40 000 кг и има експлоатационен живот от 15 до 20 години, преди да се наложи да бъдат сменени. Не можем да рециклираме използвани роторни перки.
Разбира се, тези технологии имат своето място, но трябва да погледнем отвъд този мит.
,,Да станем зелени" може да изглежда като утопичен идеал, но ако погледнете скритите и вградени разходи реалистично и безпристрастно, ще откриете, че ,,зеленият дневен ред", който изпълнявате днес, причинява повече щети на околната среда на Земята, отколкото изглежда."
(C.)

P.S. Автоматичен превод от английски

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Запознати сме колко "вреден" е въглеродният двуокис: когато кравите пърдят, ТЕЦ и децата са ЯКО вредни, засега не са забранени. Има острови от боклуци, предимно пластмаса в океаните - най-големият е колкото Франция и Германия, взети заедно.


"ГОЛЕМИЯТ ТИХООКЕАНСКИ ОСТРОВ ОТ ПЛАСТМАСОВИ БОКЛУЦИ - ПОРЕДНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ЖИВЕЕМ В СВЯТ НА ЛЪЖИ И ИЗМАМИ!

Малко хора по света знаят, че в световния океан има пет големи острова от боклуци, които са не по-малко опасни за планетата от двигателите с вътрешно горене, флутуленцията на кравите, или от електроцентрали като ТЕЦ Марица изток. Тази информация не е ежедневна тема в медиите, макар че наличието на такива огромни и концентрирани количества токсичен отпадък в океана са директна заплаха не само за климата, а и директно за всички хора по света.

Така наречените пластмасови острови се образуват, тъй като морските течения натрупват изхвърляните в реки, морета и океани боклуци на едно място. Най -големият от тях е в Тихия океан. Площта му е около 1.6 милиона квадратни километра - два пъти повече от Франция и Германия взети заедно. Вторият от останалите "острови" от боклук е пак в Пасифика, останалите три са в атлантическия и тихия океан.

Изчислено е, че 1,15 до 2,41 милиона тона пластмаса навлизат в океана всяка година от реките. Повече от половината от тази пластмаса е по-лека от водата, което означава, че не може да потъне.

Една значителна част от отпадъците се и изхвърля по бреговете. Всеки може да виси това и по нашето морско крайбрежие. Друга част, обаче остава в моретата и океаните и постепенно морските течения ги събират в плаващи острови.

Концентрацията на твърдо вещество в тези струпвания на боклуци е разична, като по правило теченията и водовъртежите концентрират най-голяма количество в средата.

Постепенно пластамосвите отпадъци, под влияние на температурните разлики и слънчевата топлина се натрошават на все по-малки и по-малки парченца, което пък допълнително увеличва концентрацията им.

Според изчисления н специалисти от  The Ocean Cleanup само голямото струпване в северния пасифик съдържа повече от 1,8 трилиона парчета пластмаса, тежащи приблизително 100 000 тона, като тази цифра се увеличава всяка година. .

Пластмасата в океаните влошава качеството на въздуха, замърсява атмосферата и допринася за глобалното затопляне, Слънчевата светлина и топлината карат пластмасата да отделя мощни парникови газове

Освен това пластмасите съдържат огромени количества от т.нар устойчив биоакумулиращ токсичен химикал, известен още като PBT. 84% от пробите, взети от пластамсовия остров съдържат токсични химикали

Замърсяването с пластмаса не само представлява риск за безопасността и здравето на морските животни, но има и здравни и икономически последици за хората.

Много животни бъркат пластмасата с храна.Проучванията показват, че около 900 вида са се сблъсквали с морски отпадъци и 92% от тези взаимодействия са с пластмаса. 17% от видовете, засегнати от пластмаса, са в Червения списък на застрашените видове на IUCN (Международен съюз за опазване на природата).

Животните, мигриращи през океана  или обитаващи постоянно тези зони буквално са принудени да консумират пластмаса. Например при морските костенурки е открита до 74% пластмаса в храната. Малките на албатросите Laysan от атола Куре и остров Оаху пък имат до 45%. Идентична е ситуацията и при много от рибите.

Тъй като винаги пластмасата съдържа устойчив биоакумулиращ токсичен химикал, животните го поглъщат. Така, освен че е опасна за самите животни, много от които умират , пластмасата влияе върху човешката хранителна верига

Чрез процес, наречен биоакумулация, химикалите в пластмасата ще навлязат в тялото на животното и когато съответното животно стане плячка, химикалите ще преминат към хищника – проправяйки си път нагоре по хранителната мрежа, която включва и хората. Така милиони се тровят с токсини главно от рибата, която се консумира.

И сега стигаме до най-интересното – къде са иначе изключително гръмогласните защитници на климата и на околната среда? Защо не се прави нищо за почистването на океаните и моретата?

Действително в 2023 държавите от Г-7 постигнаха съгласие до 2040 г. да се сложи край на замърсяването с пластмаси. Ама какво точно означава това решение никой не знае.

В същото време продължават перверзиите в екологичната сфера – например все по-големи площи се покриват със слънчеви панели, вятърни централи, забраняват се нормалните автомобили и т.н. 

Според The Ocean Cleanup цялостното почистване би струвало около 4-4.5 милиарда долара и би ни отнело около 5 години.

Обаче никой не се захваща да отдели тези не толкова големи пари. Защо не толкова големи? Защото само търговията с т.нар. въглеродни емисии е в обем около 3 трилиона $ годишно. Понеже това са финансови инструменти,  значителна част от тези пари буквално се крадат под формата на лихви, лихви върху лихви и т.н. измами, да не говорим,че една голяма част от т.нар. екологични организации направо са на хранилка, без да правят нищо съществено.

Описаното за пореден път ни показва фалша и измамата, с която ни заливат глобалните господари. Всъщност, независимо за какво иде реч, както те самите обичат да казват – винаги става дума за пари. Ако някога измислят как да спечелят и от почистването на океаните, може и да се случи..."

Иван Спирдонов

[МИНКО ИЛЧЕВ]