Честит празник на буквите от мен!
КИРИЛ НАПИСВА АЗБУКАТА ГЛАГОЛИЦА.
30 ГОДИНИ СЛЕД НЕГОВАТА СМЪРТ ПО ПОРЪЧКА НА КНЯЗ БОРИС КЛИМЕНТ НАПИСВА БЪЛГАРИЦАТА, КОЯТО ПОГРЕШНО НАРИЧАМЕ КИРИЛИЦА.
За пореден път честваме деня на създателите на българската азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ни заливат с благоговейни слова на почит към делото на двамата братя.
И все пак не бива да забравяме, че ние, а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци, северномакедонци и монголци пишем на азбука, създадена, утвърдена и разпространена не единствено от Кирил и Методий. Редно е като зряла нация да отдадем дължимото и на други личности, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.
1. Ромейският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на цар Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши ромейски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги.
И най-важното, дава канонично признание на азбуката. Без него да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, цар Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.
Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”.
Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.
Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ
Нека да си кажем истината. Те са създателите на българската азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово. Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий.
Не само ние, но и в целият свят, названието кирилица е заблуждавало хората, че това е азбуката на Свети Кирил.
Защо, къде и от кого е създадена българската азбука?
Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св.Климент гърка Теофилакт пише за Св. Климент Охридски, че отбелязвал очертанията на глаголическите букви като трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници.
Вероятно на българския цар Борис или Симеон е докладван този факт. И той е поръчал на учениците да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.
Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култа им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.
Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.
Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.
СВЕТИ ЦАР БОРИС I
Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място.
Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий христи.
Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.
Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.
Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.
По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.
Но голямата заслуга на цар Борис не е само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).
Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници.
Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи. В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.
Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени. Цар Борис е мислил и за това.
Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България.
Божидар Димитров
Картина, маслени бои, Васил Горанов "Княз Борис и княгиня Мария"
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
Наближава 24 май и предстои до припадък да слушаме за „свети свети Кирил и Методий“. Пояснявам, понеже няма как да го подчертая шрифтово: ще чуваме ненужно удвоеното „свети свети“. Най-сетне имаме публична позиция на ИБЕ на БАН. В момента е достъпна на главната страница на БЕРОН (
https://beron.mon.bg/):
„Как е правилно да се прочете съчетанието „св. св. Кирил и Методий“?
Правилно е съчетанието да се прочете „свети Кирил и Методий“. В случая думата „свети“ е форма за множествено число, срв. при членуване: „светите (братя) Кирил и Методий“. В писмен текст чрез удвояването „св. св.“ на съкратената дума „свети“ по традиция се означава множественото число на думата.“
С две думи: прието е да се пише „св. св.“, но е правилно да се произнася само веднъж – „свети“. Същото се отнася и за произнасянето на „св. св. Константин и Елена“, „св. св. Петър и Павел“ и др.
П.П. Формата „свети“ за м.р. ед.ч. съвпада с формата „свети“ за мн.ч.: „свети Кирил“ – „свети Кирил и Методий“, аналогично на „български писател“ – „български писатели“.
